.::Callior::.

Potter-world наистина има бъдеще.Не като мания,лайф,халфблууд,а като светът на Хари Потър.Най-добър от всички,защото не сме тъпи.Не сме ревниви.Защото сме най-добрите и без да се хвалим.Защото администраторката си знае работата.Защото модовете знаят за какво са назначени.И последно..защото всички от клуба са свестни.И защото дневника на клуба,този,в който пишем,е нещо оригинално.Нещо супер хармонично.Не се караме,защото сме се събрали,открили сме клуба на нашия общ интерес,където сме приятели,не сме надменни,а добри поддръжници на клуба,обществото,наречено потър-уърлд..Не се страхуваме да изразим мението си,защото знаем,че имаме какво да кажем.

Даскалото свършва..Почти по всички предмети съм оформена..Вече чувам приближаването на лятоо..А също и изпитите.А,изпитите!Предполагам вземането им е ключ към врата,на която казват,че зад себе си крие бъдещето..А аз съм любопитна и искам да видя какво има зад тази врата.Което ще рече,да си взема ключа..А то ще стане.Разчитам само наедин човек,който може да ми помогне и ще бъде при мен на изпита.Ами..това съм аз.На себе си разчитам..Другата седмица е първия..Ммм,на 19 юни..Еха,интересно число,предполагам и късмет ще има..
Днес направо ожънах успехите.Оформена съм по български,биология и рисуване с шестици.А на мен ми трябв БЕЛ И рисуването..Сиреч,ако взема изпита,което искам,ще вляза в хуманитарната..Отново съм на крачка от успеха.Но този път няма да се препъна.А ще продължа!

Утре,на 27 имам рожден ден…

Очаквам го…И същевременно не искам да се случва.Но не мога да спра времето.Никой не може.

Поръчах си красива торта.Две,всъщност.Надявам се единствно да е хубав рожден ден.

Чудя се…кога мина една година?А отговора е:неусетно,покрай теб..

Повечето биха се зарадвали на вестта за ваканция,но това е защото те искат да мързелуват.Повечето.Но аз още в началото си мислех,че да си във ваканция е нещо хубаво.Да.Нядявам се да си запълвам времето с рисуване.Рисуването е моя страст и именно затова се занимавам с него.Харесват ми хората,които,макар да не успяват да се научат да рисуват,те се опитват.Опит.Някои не биха се зарадвали особено на тази дума,но тя не е нещо фатално.Напротив,ако устояваш мнението си с нея,т.е. правиш опити,несъмнено ще успееш.Успеха се крие в това да правиш опити.Например Айнщайн.Някои го мислят за смахнат.Смахнат,колкото вас.И мен.Не сте смахнати?И той не е бил…

Той е бил човек,като всички нас и е завършил житейския си път като такъв.Животът му е преминал в математика.Именно защото е мислел само,или почти,за цифри,математически уравнения,хората го имат за смахнат.Не е бил такъв.Той просто е обичал математиката и е живял,решавайки задачи и уравнения. Затова ли е бил смахнат?За вас,да.Но не и за мен,по простата причина,че за да решаваш задачи не означава да ти лепнат прякора “смахнат”.Това е просто дума.Възхищавам се на този велик човек.Велик,не смахнат.Никога не му е пукало за чуждото мнение.Гледал си е живота и именно по този начин е оцелял в този свят.Ето защо се казва:”Хорското мнение след моето погребение.” Е,това е станало.Великият математик умрял и хората като се сетят за него-а,смахнатия! Да,ама това е тъпо,затова по-умните хора ще вземат вас за смахнати.

Математика.Не е лоша,стига да знаеш за какво става въпрос.Някои хора вместо “математика” казват “мъчедецатика” .Тази умна дума не знам откъде се взе,но зависи от децата,за да са прави.

През ваканцията се забавлявайте,почивайте си и решавайте задачи,в памет на любителя на математиката!И не само.И за да бъдете и вие добре..

Хубаво ли е да печелиш?

Този въпрос ми се въртеше постоянно в главата.И накрая отговорът е-зависи.Завис от това какво се случва около теб,дали ще нараниш някого с победата си,или дали благодарение на даден човек си стигнал до тези изводи.

Пиша точно по тази тема,защото днес получих грамота в училище.За реферат на тема “Пречистване на водите” .В началото се притеснявах,но после се успокоих и всичко беше наред.Но въпроса не е в това.Там е работата,че се зачудих дали на някои хора им е прияно да печелят.Ето например,аз познавам един хлапак,на когото не му пука за нищо.Мрази да губи,което би означавало само да печели,нали?Не,другото е,че той мрази да печели.Не познавах такива хора,преди да го срещна,но сега си изградих мнение,че момчето няма мнение за нищо.Мързи го да се почеше,камо ли да учи.Мисли си за свои неща,отнася се и не чува какво му говорят другите.Освен това той просто не мисли дали няма да обиди някого с поведението си,действията си.Върши всичко на своя глава..Ако хората бяха родени само да печелят или само да губят,то щяхме ли да бъдем щастливи и в двата случая?Не.Защо?Защото не можем само да печелим,защото няма да има губещи,а тези,които са “спечелили”,не може да се каже че печелят,нали?Тогава всичко се обезсмисля…

Има случаи,когато неволно спечелиш,може неволно да нараниш загубилия,особено ако е твой приятел..И за това си мислех.Дори загубилия да не ти е приятел,то “непознатия” заслужава да го потъпчем ли?

Някои хора ми казват,че имам голямо сърце..Че не бих си позволила да спечеля,ако знам,че с това ще нараня някого..Че ако имах шанс и средства,щях да събера всички улични котки и кучета и да им дам покрив..

Но това,че съм мила,не ми прави никакво впечатление.Даже понякога ме е разстройвало.. Аз се впечатлявам от победата само,ако наистина е важна за мен.

Това бе за днес.Мале,то станало цяло романче!

Макар да съм фенка на Хари Потър,магьосническият свят не е единствният,който съществува.Реалистичен е и този,в който живеем и ние.Но той не е толкова..правдоподобен,така да се каже.Много пъти ми се е искало да живея в света на Хари.Признавам си го.Това мое желание…не го смятам за тъпо.Именно защото ми е мечта,защото в повечето случаи не понасям света на хората,заради всичко,което се случва.
На кого би му хрумнало да създава свят,в който всичко е…побъркано.Като създателите си.
Една друга моя мечта,която започнах да развивам още когато бях малка,е че искам да живеем в такъв свят,в който въздухът да е чист,хората да живеят нормално..Да няма лъжци,убийци..както и такива хора,които се подиграват на останалите,за които смятат,че са по-нисши от самите тях.Едно мога да кажа-тези хора мислят в погрешна посока.Ако се подиграват на хората,то те рискуват да си създадат собствен ад,от който никой не може да ги спаси..а и кой би пожелал?
Не говоря тези неща просто така.Всяко изречение си има смисъл.Което ще рече,че говоря за подигравчиите с цел.Да ги разоблича.Мога да кажа и имената им.Но само че аз не виждам смисъл да казвам кои са.Защото хората сами ги виждат сред себе си.Тези хора,които обиждат останалите,подиграват им се,те ще си платят.Ще им се върне така,както най-много ще ги заболи.Но това не е единствената ми утеха.Аз имам приятели.И то добри.А добри приятели рядко се срещат,така че мога да се нарека щастливка.Всичките ми приятели ми повтарят едно-,,не им обръщай внимание”.Да не обръщам внимание…толкова е лесно.Толкова, колкото и трудно.

Засега това.После може да напиша кой с какво ме е подигравал и колко много е сбъркал